Исторически увеличения на границата за либерализация в Амстердам

Границата за либерализация на наемната цена се увеличава многократно от 1990 г. насам, за да се намали социалният наемен сектор в Амстердам, особено поради екстремния недостиг на жилища в града. Започва при €600 (1990), повишава се до €712,50 (2013), €752,33 (2021) и €808,06 (2024). Тези корекции, въведени от правителства като Rutte-II и III, реагират на натиска върху амстердамските жилищни корпорации като Ymere и De Key, които се борят с дълги листи на чакащи за социално наемно жилье. Цел: създаване на повече среднокласови наемни апартаменти в квартали като Йордан, Изток и Новия Запад, и облекчаване на корпорациите за ниски доходи. Политическа дебат в общинския съвет на Амстердам беснее около джентрификация; критици като GroenLinks се страхуват от изгонване на средната класа от популярни квартали поради либерализацията. Законодавателно уредено в Закона за жилищата (Woningwet) и ежегодно индексирано с инфлация плюс корекционен фактор. Между 2015-2020 г. границата остава стабилна на €711, но Закона за достъпното наемно (2021) води до значително увеличение, резултирайки в либерализация на около 12% от наемните апартаменти в Амстердам, особено в столицата на Рандстад. Наематели с дългосрочни договори от преди-либерализационни периоди запазват старите правила чрез преходно право, както е потвърдено от Комисията по наемите (Huurcommissie). Наемодатели трябва да спазват границата при нови договори, с по-строга проверка от общината. Бъдеще: възможни по-нататъшни увеличения през 2025 г. поради политики за азот и климат, което допълнително натиска амстердамския жилищен пазар. Източници: Staatscourant, отчети на Huurcommissie и Амстердамската жилищна бележка предлагат детайлни таблици. Това прозрение помага за стратегическо определяне на наемни цени в столицата. (248 думи)