Terug naar Encyclopedie

Граници на доходите и условия за допуск за социални наемни жилища в Амстердам

Какви са границите на доходите за социално наемане в Амстердам? Открийте условията за допуск, задължението за съобщаване при промяна на дохода и процедурите за възражение. Изпълнете строгите местни критерии.

2 min leestijd

Граници на доходите и условия за допуск за социални наемни жилища в Амстердам

В Амстердам социалното наемане е предназначено за по-ниски доходи в град с огромен дефицит на жилища. Законът за достъпното наемане определя националните граници: през 2024 г. максимум €47 699 за едночленни домакинства и €52 671 за домакинства с повече членове. Общината Амстердам прилага тези граници стриктно чрез жилищни корпорации като Ymere, De Key и Rochdale.

Условия за допуск в Амстердам

Трябва да падате под границата за жилищна помощ, да не притежавате собствено жилище и да сте регистрирани в Основния регистър на населението (BRP). Амстердам извършва тест за подходящост: наемът не трябва да надвишава 130% от качествения профил на вашето домакинство. Чакащите списъци са дълги; спешност се предоставя само за крайни случаи като домашно насилие или медицинска необходимост.

Съобщаване на промяна в дохода

Ако доходът ви надхвърли границата? Съобщете това в рамките на един месец при вашата корпорация или общината, иначе заплашва поставяне отново в края на чакащия списък или изселване. При спад в дохода можете да поискате спешност чрез Системата за разпределяне на жилища (WBS), но Амстердам дава приоритет на лица със статут на бежанец и амстердамци с местна връзка.

Исключения и процедури за възражение

Лица със статут на бежанец, оцелели от наематели и жертви на дефицит на жилища понякога получават предимство според Наредбата за жилищно осигуряване на Амстердам. Неправомерно отказан? Подайте възражение при корпорацията и обжалване по Общия закон за административно право (Awb) пред съда в Амстердам.

Проверявайте годишно дохода си в данъчните служби и съобщавайте промените навреме. Правилата в Амстердам често са по-строги от националните, с допълнителен акцент върху минималните години на живеене в града.